НОВИНИ

Въвежда се цялостна система за управление на политиките при хората с увреждания

 

Невена Попова

България е първата европейска страна, която разполага с единна система за управление на държавната политика спрямо хората с увреждания. Това постижение става факт благодарение на финансовата подкрепа на Европейския социален фонд и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Финализиран е проектът по създаването на изключително широкообхватна база данни, която ще се базира на повече от 100 документа (нормативни актове, стратегии, програми) с близо 1600 индикатора, засягащи в различен аспект здравословното състояние, социалния, трудовия и образователния статус на всички български граждани, които имат някакъв вид увреждане.

Във всеки един момент ще могат бъдат правени справки, предоставящи визуална информация по региони върху електронната карта на България, а данните ще бъдат да бъдат проследявани в динамика. Това съобщи на пресконференция в столицата днес изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски. В допълнение той посочи, че информационната система гарантира непрекъснат обмен на данни между ведомствата и институциите, които провеждат отделните елементи на тази цялостна политика. Отделно от това тя ще позволява контрол в реално време върху изразходването на бюджетни средства, както и информация за хода на изпълнението на проекти в тази област.

„Излизаме все по-уверено от господстващия досега медицински модел на отношение спрямо хората с увреждания и започваме да възприемаме социалния модел, който е съвременният подход за градене на политика в тази сфера”, подчерта Минчо Коралски. Той поясни, че никъде в света вече не се гледа не тези хора като на болни, които не трябва или не могат да правят много неща, а се фокусира изцяло  върху  техните способности и възможности за реализация в техен собствен интерес, хармониращ  с интересите на обществото. Вижданията на агенцията, както и на екипа от експерти от областта на труда и социалната политика, участвал в разработката на системата е, че тя реално ще премахне сегментирането между  институциите, ще преодолее липсата на връзки между отделните компоненти на социалната политика и ще даде възможност за постоянно мониториране на постигнатите резултати и средствата, изразходвани за целта.Това ще улесни провеждането от една страна  на активиращи, интеграционни подходи и мерки (изграждане на достъпна архитектурна и комуникационна среда, предоставяне на възможност за допълнително образование и преквалификация, наемане на работа), така и обхващането на нуждаещите се с различни компенсаторни мерки (социално осигуряване и социално подпомагане, данъчни облекчения), като при това целите се постигат с по-малко разходи на финансови средства.

„Тази система ще ни даде възможност да предложим няколко хоризонтални и вертикални стратегии, които да станат част от една обща национална рамка с ясно разписани отговорности на конкретните институции”, посочи Иван Нейков от разработващия екип. Той конкретизира типовете предлагани стратегии на хоризонтално ниво – за достъпност, участие, равенство, заетост, образование, обучение и обществено съзнание, социална закрила и здраве, които ще бъдат реализирани от Министерството на регионалното развитие, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. На вертикално ниво дейностите ще бъдат осъществявани от областите и от общините. „Включването на толкова голям обем информация, значителна част от която ще бъде публично достъпна, със сигурност ще окаже мощен дисциплиниращ ефект върху администрацията. Вече няма да има възможност за разтакаване, за отлагане и ненужно бавене, за бягство от отговорност или за прехвърляне на отговорности”, категоричен бе Минчо Коралски.

При изграждането на системата са използвани базите данни на НОИ, очаква се до края на август и НЕЛК да предостави информацията от своите регистри, както и да постъпи информация от МОН за децата, учениците и студентите с увреждания, бе съобщено още на пресконференцията. Ще бъдат използвани също така базите данни на НАП, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта.

В рамките на близката година и половина се очаква информационният масив да се разшири и информацията, която той включва, да бъде от полза не само на институциите, но и на неправителствения сектор.. Според изнесеното, в системата освен регистърът на хората с трайни увреждания, ще бъде включена и информация за действащите програми в тази сфера  -  за осигуряване и оборудване на работни места, отпускане на средства за технологично обновяване, стартиране на собствен бизнес, осигуряване на достъп до културни и спортни обекти, рехабилитация и социална интеграция. В отделен регистър ще бъде предоставена информация за специализираните предприятия, в които работят хора с увреждания, както и резултатите от проверките върху тяхната дейност. Всички лица, които имат дейност по предоставяне на медицински изделия и помощни средства, ще бъдат вписани в отделен модул, като от този регистър интересуващите се ще могат постоянно да получават информация за техните обекти, сервизни бази, слухопротезни центрове и лаборатории за индивидуални отливки.

Уточнено бе, че стриктно ще се съблюдав политиката на опазване на личните данни и че не бива да има опасения във връзка с това. Вече са оформени и предложения за нормативни промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, с които да бъдат задължени институциите да предоставят своите данни за нуждите на системата. Ще бъде предложено също така Националният съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет да бъде трансформиран в Национален съвет по правата на хората с увреждания, като към него бъде обособен действащ оперативен орган – Постоянен секретариат. Предложение за промяна ще бъде направено и по отношение на статута на Агенцията за хората с увреждания, която да се трансформира в държавна агенция.

В момента няма точни данни за броя на хората с увреждания у нас, но се приема, че те са между 12% и 15% от цялото население, ако се приложи общоприетият критерий за Европа. Това означава, че между 700 хиляди и 1 милион българи следва да попаднат в обсега на социалното законодателство. Според действащия в момента у нас закон обаче статут на трайноувредено лице се признава единствено, ако то има доказана степен на трайно увреждане над 50%. Национално представителни организации на и за хора с увреждания нееднократно са изразявали несъгласие с тази норма и са отправяли мотивирани предложения за промяната й с аргумента, че много хора с по-ниска степен на увреждане реално не могат да ползват социални права единствено поради това ограничение. Така те на практика губят възможност за пълноценна интеграция, не могат да бъдат включвани в рехабилитационни и образователни програми и програми за трудова заетост.

По-малко от 2% от хората с увреждания работят и преодоляването на дискриминационните нагласи също е една важна посока, в която трябва да се работи активно в бъдеще, е становището на експерти в областта на социалната политика. Друго предизвикателство според неправителствените организации е необходимостта от разработване на единни стандарти за грижи за хората с увреждания във всяка област – здравеопазване, образование, трудова реализация.