НОВИНИ

ТВ журналист с МС пътува от Малайзия до архипелага Оркни, за да открие какви нови изследователски методи съществуват за хора с МС

"Има един голям свят, там. Аз не съм готова да спра да го гледам," казва Стефани Scawen, журналист и продуцент в телевизия Ал Джазира. Тя е базирана в Куала Лумпур, Малайзия и е специализирана в истории за човешките права.

Стефани е диагностицирана с MС преди 15 години, но е принудена да не позволи това да пречи на нейната кариера и любимия й спорт гмуркането. През 2013 г. тя се съгласи да участва във телевизионен филм за нея и животът й с диагнозата пристъпно ремитентна форма на МС. Стефани сега да навлиза в прехода към прогресивна MС. Във филма тя се среща с пациенти с МС по време на нейното пътуване - с Ангела, която е диагностицирана с МС, когато е била 14 години и с нейната майка - Лидия. Филмът проследява пътуването й до архипелага Оркни, "световната столица на МС", за да разбере зрителят как изследователите започват да разбират генетиката на това заболяване.

Пътуването на Стефани продължава до Кеймбридж, за да научи как учените правят опити с изследванията със стволови клетки, за които се предлага, че са ключът към бъдещото лечение на МС. След това героинята стига до Лондон за медицинско становище за това дали наистина тя е в преход към прогресивна МС. По пътя си среща много положителни и прагматични хора, живеещи с МС. Филмът е информативен и привлекателен.

Стефани е журналист, който е отразявал зверствата на Червените кхмери в Камбоджа, а откакто е с диагноза МС е принудена да се изправи срещу собствените си страхове и съмнения. Но намира поводи за надежда. Филмът е направен в 2 части и е излъчен на 24 октомври по Ал Джазира TV.

Стефани обяснява за себе си - "Първите MС симптоми получих когато емигрирах в Хонг Конг през 1996 година. Втората атака беше като получих двойно виждане, което разбира се ме накара да мисля, че имам мозъчен тумор. И накрая 18 месеца след първата атака, развих оптичен неврит. Аз наистина мислех, че имам мозъчен тумор. Направих ЯМР изследване и откритата лезия на мозъка ми реши "тайната". Всички знаеха за MС тогава. Така че плаках много. След това реших да спра състоянието да съжалявам за себе си. Защо да се тревожа за нещо, което не мога да контролирм?
MС в Малайзия ? Дори не мисля, че МС е съществувала в Малайзия преди 30 години. Дори и сега има вероятно по-малко от 1000 души в страна с 30 милиона жители. Това означава обаче, че не може да получите най-добрите специализирани грижи ако Ви се наложи. Maлайзия е бедна страна, така че не винаги имат същото оборудване и клиники като във Великобритания."

"Благодаря на Бога за интернет.Когато бях диагностицирана за първи път погледнах в интернет. Всичко изглеждаше толкова крайно потискащо. Това не е за мен. Аз не искам да прекарвам моя живот в притеснение за това, което може да се случи. Живее се само веднъж, нали? Идеята за филма дойде от "outed" на работното място. Трябваше да не съобщя на работодателя за болестта си, защото когато бях диагностицирана HR мениджърът на компанията препоръчва се да отида, защото "ще струвам на дружеството пари". По-късно имах по-добра работа. Загубата е тяхна. Така че исках да покажа на хората все бях едно и също лице, аз винаги съм била същия човек, но само с леко допълнително усложнение.Беше трудно за мен да видя кадри във филма, където съм в затруднено положение."

Тук можете да гледате филма -

http://www.aljazeera.com/programmes/aljazeeracorrespondent/2013/10/ms-me-2013102482622778691.html