НОВИНИ

Здравната ни система - еднакво недружелюбна към лекари и пациенти

България е с рекордно ниско потребление и най-високо доплащане за медицински услуги и лекарства, нерационално използване на публичния ресурс и скована от бюрокрация система за достъп до нови медикаменти

Децентрализацията на търговете за лекарства и прехвърлянето на процедурата от МЗ в лечебните заведения е най-положителната стъпка към промяна в сферата на лекарствената политика за последните години. Категорично не бива да се допуска връщане назад и да се тръгва отново по пътя на централизираното снабдяване. Около този извод се обединиха лекари и представители на пациентски организации по време на състоялия се неотдавна семинар „Съвременните терапии – (не)достъпни за българския пациент?”. При старата система онколекарства имаше за някои болни след Х-време, сега в болничните аптеки има пълната гама от продукти, които са на разположение на лекарите във всеки един момент. Доказателство, че посоката е вярна е фактът, че в последната година няма нито едно заведено дело от пациент за отказ от лечение поради липса на лекарства. Това споделиха пред журналистите доц. Антоанета Томова, медицински онколог, ръководител на отделение в КОЦ – Пловдив и Иван Димитров, председател на Федерация  „Български пациентски форум”. Тези твърдения, без съмнение внасят някаква нотка на оптимизъм, факт е обаче, че общите тенденции в развитието на лекарствения сектор у нас днес не могат да бъдат оценени еднозначно, нито има особени основания да говорим за бърз напредък и ясна последователност на мерките в тази област.

 За какво говорят фактите?

Пазарът на лекарства у нас е с общ обем от 2,2 млрд.лв. и се нарежда по средата между пазара на цигари с обем от 2,6 млрд.лв. и пазара на алкохол с обем от 2,0 млрд.лв. Той си остава един от най-малките в Европа, въпреки че населението ни е повече в сравнение със страни като Дания, Финландия и Ирландия, които имат по-голям фармацевтичен  пазар.Още едно сравнение – съседна Гърция, която преживява тежка криза, е с обем на лекарствения пазар от 3,0 млрд. лв. Същевременно у нас се наблюдава изразена тенденция към нарастване на пазара на хранителни добавки и продукти за алтернативно лечение – в момента той надвишава два пъти обема на пазара на медикаменти. България е с най-висок процент на доплащане на медицинските услуги и на лекарствата за домашно лечение в Европа. Въпреки голямото многообразие от регистрирани лекарства, се наблюдава намаление на потреблението при продуктите, отпускани по рецепта за лечение в амбулаторни условия и това важи както за оригинални лекарства, така и за генерични. Изчезването от пазара на евтини медикаменти не е специфично български феномен – подобни проблеми има и в други страни, главно защото компаниите престават да ги произвеждат поради нерентабилност, твърдят специалистите. Наблюдения на експерти показват още, че е налице повишена тенденция към постоянна смяна на терапиите с различни генерични продукти по настояване на пациента, което само оскъпява лечението, без да води до положителен ефект. Едновременно с това броят на хоспитализациите през последните години e нараснал два пъти, по-голямата част от дълговете на болниците са формирани от неразплатени задължения към доставчици на медикаменти.

Като положителна стъпка се оценява създаването на Национален съвет по цени и реимбурсация, като според тях едно от доказателствата за добрата му работа е фактът, че започват да намаляват разходите на НЗОК за една реимбурсирана опаковка – от 14,09 лв. през 2012 г. на 13,02 лв. през 2013 г. Със същата промяна експертите свързват и продължаващия процес на намаление на цените на лекарствата. Данните, представени от проф. Генка Петрова сочат, че през 2012 г. са паднали цените на 584 лекарствени продукта, а само от началото на 2013 г. броят на лекарствата с намалени цени е нараснал почти двойно – те вече са 974. Според проф. Петрова ефектът от увеличения  брой опаковки, заплатени от НЗОК, възлиза на 1 млн. лв., а ефектът от намалението на цените на лекарствата се изчислява на 3,2 млн. лв. Експертите, разбира се, имат право на мнение, дали обаче цитираните от тях толкова позитивни статистики намират  отражение в по-бърз и лесен достъп на пациентите до лекарствено лечение и до по-безпроблемен и свободен избор на добри терапии от лекуващите лекари?

Ето какво коментираха пациентите по този повод:

"След като получим назначение от лекаря, ние попадаме в света на протоколите и клиничните пътеки, а той е изпълнен с неприязън и враждебност към нас и дори не го крие. Здравната система не е дружелюбна и отворена към потребителя, user-friendly, каквото е модерното понятие. Тя не работи в полза на пациентите, на лекарите и фармацевтите. Институциите са загрижени единствено за себе си, администрацията е заета само да мисли как да се задържи и да просъществува, без да си създава проблеми. За чиновниците по всички нива сме файлове, за тях единственото важно нещо е да им излязат сметките. Всеки път, когато вземем в ръка протоколите си, не знаем какво ни чака по-нататък. Вземаме отпуски, някои от нас пътуват на стотици километри, харчат много лични средства и чакат с дни, понякога и със седмици. Травмиращо е за един човек в активна трудоспособна възраст да бъде принуден да отсъства от работа, за да получи с усилие заверка. В същото време пациентите в развитите страни подават протоколите си онлайн и получават лекарствата си по пощата в дома, защото при тях home-delivery системата е въведена отдавна и работи безотказно. Разбираме нашите лекари, наясно сме, че неуредиците в системата ги натоварват и изнервят, а те не заслужават това. Съчувстваме им и сме съпричастни към трудностите, които срещат в работата си всеки ден. За нас не е учудващо, че много хора, отчаяни от битката със системата, се пускат по течението и търсят спасение в друга посока – всевъзможни холистични, хомеопатични и алтернативни терапии. Това е истината, за съжаление. Не е радващо, но е факт. И още нещо – искаме нашите лекари да имат свободата да ни предписват онова лекарство, което те намират за подходящо – не само най-евтиното и не онова, което чиновниците са избрали и решили”.

Ето и мнението на лекарите:

 „Веднъж отблъснати от досега с бюрокрацията, пациентите стават по-малко склонни към самодисциплина и придържане към лечението. Нашият стремеж е не просто да им назначим лекарства, а да формираме у тях чувство за отговорност и воля за собствено усилие в помощ на лечението. При това травмиращо отношение на системата обаче контролът постепенно отпада с времето. Най-често това става като първата реакция на болните е да се затворят в самите себе си. После постепенно започват сами да си редуцират дозите, за да им стигне лекарството за по-дълго време, докато им се подготвят и заверяват протоколите. Нерядко  разреждат контролните прегледи, защото не могат да си позволят разходите за път. Други направо се отказват и след 2-3 месеца идват усложнени, при което се налага да бъдат хоспитализирани. Залитането към алтернативни лечения също става все по-разпространено. Парадоксът е, че тези продукти не са толкова евтини, понякога дори са по-скъпи от лекарствата. Когато ги ползват обаче, те не се сблъскват с лошо отношение и формализъм. Може би е време като общество да си дадем сметка, че конфликт между лекари и пациенти няма, има конфликт между лекари и пациенти, които са от едната страна, а от другата страна срещу тях са институциите. Многото рестрикции и сложните процедури пречат, те водят до забавяне на терапията и последващо скъпо лечение на усложненията, което разбира се, е в пъти по-натоварващо за финансите на системата. Ние също искаме да имаме свобода на професионален избор и да можем да назначаваме най-доброто на нашите болни, често обаче не можем да си позволим да го правим. Ако има нещо, което трябва да се преодолява днес, това е инерцията в мисленето, в подхода към болестта и болния човек. Защото е стара истина, че обикновено скъпото излиза евтино, какъвто е и смисълът на поговорката за триците и брашното.”

Без съмнение всяко забавено лечение води до лични драми, води и до нарастване на недоверието в здравеопазната система. А то е рекордно ниско през последните години и продължава да спада. И все пак - може ли българинът да получи най-съвременно лечение в собствената си страна? Ако една иновативна терапия навлиза в практиката в развитите държави за около година, у нас това се случва за не по-малко от 3 години, в някои случаи – дори за 7-8 години, отчитат специалистите. Все повече българи търсят и купуват медикаменти от съседни държави, защото са по-евтини и това също е сигнал, че нещо в системата на ценообразуване у нас не е както трябва. Рекордно високият ДДС върху лекарствата и наличието на паралелен износ са допълнителни  фактори, които също дават отражение върху лекарствения пазар у нас, както и фактът, че обществото ни прекалено много насочва вниманието си само върху лекарствата, а на тях се пада едва 4% от нарастването на общите разходи за здравеопазване, изрази мнение д-р Кунчо Трифонов от IMS Health. Сами по себе си тези факти очевидно идват да покажат, че у нас липсва пълноценна и конструктивна обществена дискусия за проблемите на здравеопазването в цялост, ясно е, че липсва и политическа воля това да се случи. Има и още нещо – знае се, че и най-доброто лекарство трябва да бъде предписано от лекар, а нашите лекари си отиват и това не е тайна за никого. И в този ред на мисли би ни се искало да станем свидетели на повече настоятелност от страна на съсловната организация за предизвикване на смислен обществен дебат по големите въпроси за развитието на системата в бъдеще. Защото  продължаваме да се въртим в порочен кръг от упреци, недомлъвки и обвинения за отстояване на лобистки интереси и нелоялни практики, харесва ни да губим време в непродуктивно говорене за корумпирани лекари, недобросъвестни фармацевти, капризни пациенти, безскрупулни представители на фармацевтични фирми, за конфликти между оригинални и генерични компании, между търговци на едро и търговци на дребно и т.н., и т.н… Поне засега този хаос изглежда непробиваем, а подходът да се решават проблемите „на парче” продължава да бъде доминиращ. И докато стоим притиснати в примката на по-явни или по-прикрити противоборства, липсата на перспектива става все по-осезаема. Редно е да спрем и да се замислим защо стана така.