НОВИНИ

Здравеопазването няма да е приоритет за еврофинансиране 2014-2020

И през следващия програмен период здравеопазването в България няма да е сред приоритетите за финансиране по линия на ЕС. Това става ясно от проектоспоразумението за партньорство, което в края на август е изпратено на Европейската комисия за втори кръг от техническите консултации. Това е документът, който трябва да определи националните приоритети, които ще се финансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г.

Публични разходи за здравеопазване в България като процент от БВП са сред най-ниските спрямо средноевропейските, но общата тенденция e разходите за тази сфера да намаляват в целия ЕС, се казва в аналитичната част от проектоспоразумението. В средносрочен план разходите за здравеопазване в България се очаква да продължат да се понижават в резултат на прилагане на редица мерки за оптимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност, се казва още в него.

Отбелязва се, че за 2011 г. България е на предпоследно място в Европа по здравеопазване според резултатите от Европейския здравен потребителски индекс. Освен това, по данни на Световната здравна организация, Обединените нации и Световната банка България заема 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света. Документът отчита неефективното управление на публичните средства и нарастващия дял на частните разходи за здраве.

Докато в другите страни от ЕС делът на публичното финансиране е над 80%, в България този процент е около 50%. Като проблем на здравната ни система е посочено и концентрирането на лечебни заведения и специалисти в определени области от страната. Посочва се, че промотивните и профилактичните мерки са основният фокус на Националната здравна стратегия 2014-2020 година.

От Европейската комисия са приветствали становището на българските власти за необходимостта от преструктуриране в здравния сектор и са изразили съгласие с констатациите, че българската здравна система не предлага правилната комбинация от услуги, в ущърб на профилактиката. От там обаче са коментирали, че стратегията за справяне с проблемите е твърде кратка и не отразява адекватно констатираното в анализа. Проектът на споразумение за следващия програмен период предвижда европейски инвестиции за подобряване достъпа до здравеопазване у нас, подобряване на здравната инфраструктура (включително на структурите за спешна помощ) и мерки в областта на иновациите и усъвършенстване на технологиите.