НОВИНИ

Пациенти се жалват на комисар Кристалина Георгиева

 За геноцид и дискриминация върху българските пациенти алармират в писмо до еврокомисар Кристалина Георгиева и до българските евродепутати от Националната пациентска организация и от Федерация Български пациентски форум.

Пациентите съобщават, че вместо подобряване на здравеопазването в духа на директивите на Европейския съюз, достъпът до лечение в България става все по-труден.

Сред причините за лошото здравеопазване в писмото се посочва, че бюджетът за здравеопазване на България е най-ниският в Европа – между 3,8 и 4% от брутния вътрешен продукт. „Той се покрива изцяло от здравните вноски в размер на 8% от трудовото възнаграждение на работещите в частния сектор. Здравните осигуровки на служителите в държавната администрация се плащат от държавата в размер на 4%. Тези пари не отиват в здравния бюджет, а само се отчитат на хартия и накрая се задраскват като дефицит. По този начин в края на 2012 г. изчезна така нареченият резерв на Националната здравноосигурителна каса в размер на 0,6 милиарда евро, които никога не са съществували в бюджета за здраве”, пише в писмото на пациентските организации.

Шефовете на двете формации – д-р Станимир Хасърджиев и Иван Димитров – обръщат внимание на фрапиращото противоречие с нормите на ЕС на действията на Министерство на здравеопазването. „МЗ предложи за 15 януари 2014 г. краткосрочни мерки за оптимизиране на здравната система. Тези мерки обаче са само допълнителни ограничения за българските граждани, които плащат с лични средства 56% от лекарствата си – най-високият процент в Европа.”

В писмото се алармира, че българите ще имат достъп до нови лекарства, плащани от НЗОК, веднъж на 2-3 години, т.е. 6 или 6 години след останалите страни в ЕС.

Краткосрочните мерки на МЗ въвеждат и допълнителни рестрикции за отпускане на лекарства. Получава се така, че при някои заболявания от 5000 болни се лекуват само 1500, защото няма равен достъп до лечение.

Намален е и основният пакет от здравни дейности, плащани от Здравната каса. Ето защо пациентите атакуват във Върховния административен път Наредба №40 и Наредба №10 на Министерството на здравеопазването.