НОВИНИ

Невероятният път на пациента до протокол за скъпоструващо лечение

Посещение при личния лекар - набор от изследвания - подготовка на документи за представяне пред експертна лекарска комисия - разглеждане на документите в комисията - получаване на документацията заедно с одобрение от комисията - внасяне на документацията в РЗОК - препращане към НЗОК - разглеждане на документацията от друга комисия, одобрение - връщане на документите в РЗОК, взимане на документите от РЗОК - посещение при личния лекар, получаване на рецепта - получаване на лекарство.

Това е пътят на половин милион българи с различни видове редки болести на всеки шест месеца. При това в идеалния случай. Тук не е включено чакането за резултати от изследвания (неясен период от време), търсенето на подходяща експертна комисия, пътуването до 5 града с университетски болници, в които заседават подобни комисии, улучването на подходящия момент, в който съответната комисия ще заседава (веднъж седмично, веднъж на две седмици), чакането във фоайето й, изпращането на документите от РЗОК към НЗОК (в рамките на 5 дни), произнасянето на комисията в касата (до 2 месеца при започване и до един – при продължаване на лечението), както и чакането за получаване на самия медикамент (още няколко дни). Не е включено също и връщането на документацията, например от комисията в НЗОК, заради сгрешена или непълна документация. Което налага повтаряне на целия път от самото начало и ново забавяне на лечението на пациента. При това не на пациент, болен от грип например, а на пациенти с ревматологични заболявания, с множествена склероза, с диагнози от групата на редките болести. В общия случай процедурата отнема до 4 месеца.

Разбира се, и това не е всичко. Допълнителна „екстра“ за болните са исканите от някои експертни лекарски комисии между 30 и 50 лв. за разглеждане на документацията, както и заплащането на голяма част от изследванията, които не се поемат от здравната каса. За болните с ревматологични заболявания има и още „улеснения“: едва в 3 града в страната има експертни комисии, където могат да подадат документите си; общият брой на лекарите ревматолози в страната е 85, в 5 области няма нито един, а детските ревматолози са 11, от които 7 - в София.

Резултатът (пример за едно от редките заболявания): по данни от лечебни заведения за първото шестмесечие на 2012 г., от 61 пациенти с акромегалия на скъпоструващо лечение 43 са прекъснали своето лечение, 31 от тях – за месец, останалите – за повече.

Невероятният път на болния до заветния протокол за отпускане на скъпоструващото му лекарство бе описан днес на пресконференция от представители на няколко пациентски организации – Боряна Ботева от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Ваня Добрева от Асоциация „Хипофиза“, Живко Янков от Сдружението на болните от болест на Бехтерев и Владимир Томов от Националния алианс на хора с редки болести. В срещата взе участие и д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Днес организациите представиха 5 предложения към институциите, които според тях ще съкратят значително времето за отпускане на нов протокол. Ето ги:

1. Промяна на сроковете за разглеждане на документите в НЗОК на 15 дни.

2. Възможност за подаване на документите в РЗОК след получаване на лекарствата по протокола за 5-ия месец от него, с прилагане на копие от действащия протокол.

3. Възможност за издаване на протоколи със срок от 1 година.

4. Въвеждане на електронно подаване и обработка на документите.

5. Създаване на система за електронно проследяване на протоколи.

От своя страна представителката на здравната каса д-р Стаменова – член на комисията за разглеждане на протоколите, пое ангажимент предложенията да бъдат предадени на ръководството на НЗОК, но не се ангажира със срок за отговор. Част от проблемите пък са от компетенцията на МЗ, но за тяхното обсъждане болните ще трябва да почакат още, тъй като на срещата негов представител не се появи.