НОВИНИ

Евродепутат пита НСТС за наредбата за закрила от уволнение на хронично болни

Подкрепата си за приемане на промени в Наредба 5 на МЗ изрази Филиз Хюсменова - депутат от Групата на либералите и демократите (АЛДЕ) в Европейския парламент. Тези дни тя е изпратила писмо до Зинаида Златанова - председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), зам. министър-председател и министър на правосъдието, както и до здравната министърка д-р Таня Андреева. Хюсменова изразява надеждата си, че възможно най-скоро на свое заседание НСТС ще разгледа проекта за промени в Наредба 5 от февруари 1987 г. В сегашния си вид наредбата предоставя особена защита при уволнение на работници или служители, боледуващи от исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично, психично или професионално заболяване и диабет. Проектът добавя още няколко класа заболявания, сред които е и множествената склероза. Хюсменова припомня, че преди повече от 3 години именно пациенти с МС инициираха подписка с предложения за промени във въпросния документ. "Изразявам своята подкрепа и надежда, че ще проявите необходимата инициатива този нормативен акт да бъде разгледан на заседание на Тристранния съвет към МС, както и на заседание на правителството, за да се окаже необходимото съдействие в защита на трудовите права на пациентите със социално значими заболявания, срещу проявите на дискриминационен подход към тях и напълно в духа на европейските ценности и изисквания", пише евродепутатката.

Припомняме, че едва в края на м.г. МЗ предложи да бъде увеличен списъкът на защитените от уволнения работници с хронични заболявания, сред които и МС. Но проектът спря в Тристранния съвет, който повече от 6 месеца не бе свикван от тогавашния му председател Симеон Дянков - вицепремиер и министър на финансите в кабинета Борисов. В същото време немалко работодатели търсят експертен съвет в МТСП и ГИТ по такива казуси заради отправени към тях съдебни искове от съкратени работници с хронични заболявания.
Ангажираността на Хюсменова със социалната защита на българските пациенти с МС не е нова. В края на 2009 г. тя отправи писмено питане към тогавашния еврокомисар по здравеопазването Андрула Василиу как се защитават трудовите права на пациентите с тежки диагнози; хармонизирани ли са нормативните документи за трудово-правна защита при заболявания; контролира ли ЕК как се защитават трудовите права на болните от МС в ЕС и конкретно защитени ли са от уволнение?
В ЕС е приет през 2007 г. Европейски кодекс на добрите практики, изработен от МС-платформа, и повечето европейски правителства са го припознали и прилагат политиките, заложени в него. Но не и България. В Европарламента няколко пъти е разглеждан проблемът с интегрирането на хората с МС в обществото. В България и това е пренебрегнато. Страната ни е на последно - 33-то, място в Европа по осигуряване на заетост на хора с МС.
Само преди няколко месеца Европарламентът излезе с нарочна писмена декларация във връзка със спазването на трудовите и социални права на европейците с МС. В нея се призовават Еврокомисията и Съветът на Европа да насърчават равноправния достъп до лечение на хората с хронични заболявания, в частност с МС, и препоръчват да бъдат разработени политики на гъвкава заетост във всяка от страните членки. Декларацията препоръчва държавите членки да насърчават и равноправен достъп до качествени грижи, например  "професионална медицинска сестра в областта на МС", за разработване, стандартизиране и поставяне на целеви показатели в обучението на специализирания помощен медицински персонал.
В декларацията е изказана и подкрепа на европейския регистър за МС и се призововат държавите членки да събират информация на национално равнище.
Един регистър би улеснил работата на специалистите, категорични са българските лекари. Според тях той трябва да съдържа ясна и прецизна информация за вида и фазата на заболяването, за проведените изследвания, лечения, за болните, включени в клинични проучвания с нови лекарства. Пациентите пък смятат, че към тази информация може да бъде добавена и такава за проведена рехабилитация, за това дали работи или не даден пациент.