Начало / Чести въпроси

Чести въпроси

  • Какво ще стане с мен?

    Не е възможно да се предскаже с точност хода на протичане на заболяването при всеки отделен пациент, но първите пет години дават информация за бъдещото развитие на болестта при съответния човек. Това се основава на хода на заболяването за определения период и вида на заболяването (т.е.пристъпно-ремитентна или прогресираща форма). Степента на инвалидизация, достигната след 5 и 10 години, се смята за надежден прогностичен фактор за бъдещия ход на заболяването. Променливите в състоянието обаче са много:   

    • Голям процент хора с МС не усещат сериозните ефекти от заболяването и водят нормален и продуктивен живот в рамките на 10-15 години, без да бъдат ограничени от болестта.  
    • Заболяването при значителна група (30-50%) пациенти с пристъпно-ремитентна МС преминава в прогресивно след период от 10 години.
    • Възрастта на възникване и полът също може да се окажат фактори, влияещи върху хода на заболяването в дългосрочен аспект. Изследвания показват, че по-ранната възраст на възникване на заболяването [под 16-годишна възраст] предполага по-добра прогноза. При млади пациенти животът с МС в продължение на 20 или 30 години може да доведе до значителна инвалидизация, дори при положение, че прогресирането е било бавно през първите 10 или 15 години и той не е бил сериозно засегнат от заболяването. Други изследвания показват, че късната поява на болестта [т.е. над 55-годишна възраст], особено при мъже, може да е показател за прогресиращия ход на заболявнето.   

    Перспективата за лечение е окуражителна за новодиагностицираните случаи на МС. Лекарства като интерфероните имат потенциал да модифицират заболяването при амбулаторни пациенти с пристъпно-ремитентна МС, както и да забави прогресирането на инвалидизацията и да намали тежестта и честотата на пристъпите. Трябва да помним, че много хора с МС живеят живота си с контролируема степен на инвалидност (напр. умора, куцане, проблеми с пикочния мехур). Може да се твърди, че след 15 години средно 50% от пациентите все още ще могат да ходят, а около 40% от тях все още ще работят. Въпреки това до 5 години около 10% от хората с МС получават тежка степен на инвалидизация (т. е. необходимост от постоянно използване на инвалидна количка).
    Заб. Текстът се основава на информация от www.msif.org

    Литература

    1. Gold R & Rieckmann P. Pathogenese und Therapie der Multiplen Sklerose. Uni-Med, Bremen, 2000, 109 p.
    2. Paty DW & Ebers GC. Multiple Sclerosis. F.A. Davis Company, Philadelphia, 1998, 572 p.
    3. Kesselring J. Multiple Sklerose. Kohlhammer, Stuttgart, 1993, 242 p.
       
  • Влияние върху работата и образованието

    Решението дали да споделите за диагнозата си с Вашия работодател може да повлияе на трудовата Ви заетост. Възможно е това да осигури по-голяма подкрепа или, в някои случаи, несправедливо да повлияе на развитието на Вашата кариера. Международната федерация на дружествата за множествена склероза (The International Federation of Multiple Sclerosis Societies) (IFMSS) изказва свое мнение, че работодателите не разбират правилно множествената склероза и е възможно да реагират неправомерно поради това. IFMSS създава инициативата "Working Together" (Да работим заедно), която има за цел да оценява ситуацията и да предоставя материали за обучение на работодателите.

    По-долу можете да откриете някои от предимствата и недостатъците от това дали да споделите за Вашето заболяване на работодателя.
    Променливостта на МС прави отговорът, приложим към всеки пациент,много труден. Всеки пациент е засегнат от болестта по индивидуален начин и може да изпитва симптоми с различна степен на тежест и/или честота. Точно тежестта на симптомите и възможната последваща инвалидност ще диктуват влиянието на заболяването върху бъдещата Ви трудова заетост и образованието Ви.

    Вероятността от инвалидизация в дългосрочен план не трябва да надделява над факта, че пациентът с МС може да разполага с много продуктивни години занапред.   
    Обикновено хората с доброкачествена форма на МС и минимални или невидими симптоми ще може да продължат обичайния си начин на живот.Ако умората представлява проблем, пациентите може да планират редовни периоди на почивка през деня.   

    Хора с пристъпно-ремитентна МС и определена степен на инвалидност трябва да направят реалистична оценка на ситуацията си в много отношения (напр. физически и социално) и да вземат решение за по-дългосрочни и краткосрочни стратегии, свързани с работа, образование, бизнес начинания. Хората с МС трябва да получат съдействие от своите работодатели и/или образователните институции, за да бъдат сигурни, че потребностите им могат да бъдат удовлетворени

    Решението за споделяне на информация, свързана с Вашата МС, е въпрос на лична преценка.

    Липсата на видими симптоми, може да бъде основателна причина да не споделяте диагнозата си.

    Правните изисквания за приспособяване на средата за хора с увреждания варират в различните държави. Инициативата за заетост (The Employment Initiative) на Международната федерация на дружествата за множествена склероза (IFMSS) разработи програмата "Да работим заедно" с цел по-добра информираност за нуждите на хората с МС в работна среда. Тя може да се окаже полезен източник както за пациенти с МС, така и за работодатели, изправени пред проблеми със заетостта.

    Заб. Текстът е на базата на информация от www.msif.org  
     

  • Да кажа ли на приятелите, близките и колегите ?

    Решението дали да кажете на другите, че страдате от МС, е едно лично. При много хора с МС заболяването не е очевидно и те имат избор дали да споделят за диагнозата си или не. Ако се нуждаете от практическа ежедневна или извънредна помощ, това може да наложи споделяне на диагнозата с най-близките Ви хора – семейство, приятели, работодател. Решението Ви може да зависи от отношенията Ви с другите хора и това как смятате, че те ще реагират на новината.

    Ако имате МС и обмисляте да споделите за него с други хора, трябва да помислите какво е необходимо да знаят те. Много хора нямат опит с МС или пък познават някого с МС, чийто опит със заболяването е много по-различен от Вашия. Вашите роднини, приятели и работодател ще искат да знаят какво ще Ви се случи, особено ако имате видими симптоми. Може да поискат информация и затова как могат да помогнат. Ако сте честни с близкото Ви обкръжение и им покажете, че ще приемете помощта им, когато тя ви е необходима, ще ги успокоите и вероятно ще намерите опора в тяхно лице.   

    Можете да започнете с просто обяснение на МС (вж. раздел "Какво представлява множествената склероза") и как тя ви засяга към настоящия момент, така че хората да разберат дали се нуждаете от практическа подкрепа без да си представят, че вашето заболяване е по-сериозно, отколкото е. Може да се наложи бързо да опровергавате определени общи проблеми - много хора се осланят на стереотипи, отнасящи се до МС (например, че всички с МС завършват в инвалидна количка) или погрешни разбирания (например, че МС е заразна).
     

  • Как да кажа на родителите?

    Разкриването на диагнозата пред Вашите родители също може да е трудно. За родителите е трудно да приемат диагнозата на тяхното дете и съпричастността към чувствата и нуждите им е от особена важност. Възможно е майките в частност да се държат изключително отбранително, а много родители често хвърлят вината върху себе си

  • Как да кажа на по-големите деца?

    По-големите деца и подрастващи трябва да бъдат информирани за състоянието Ви, но в определени случаи се налага използването на по-внимателен подход. Въпреки че на външен вид децата може да са спокойни и вероятно дори безразлични, най-вероятно те са много загрижени. Предоставянето на информация може да намали тяхната тревога. Подрастващите деца усещат, че трябва да бъдат третирани като възрастни и ако не им се разреши да играят отговорна роля в семейния проблем, те могат да се почувстват наранени или обидени, в резултат на което поведението им да стане разрушително. Ако тяхното съдействие бива окуражавано, те могат да станат учудващо зрели и да се превърнат в източник на сила. Опитите да не споделяте проблемите си с тях няма да им спести тревогата

  • Какво трябва да кажа на по-малките деца?

    Информирането на много малки деца за заболяването вероятно няма да е от полза, но е важно въпросите им да срещат разбиране и да получават отговори, когато те възникнат. Инстинктивно децата знаят, че нещо не е наред и че Вие се безпокоите. Родителите трябва да разберат и свързаното с това промени на детското поведение.

  • Когато детето ми има МС

    Родителите на деца или подрастващи с МС носят огромната отговорност както да съобщят на младия човек за заболяването, така и да определят размера на информацията и отговорността, която да предоставят на детето си. В началото много млади хора с МС биват минимално засегнати от заболяването и родителите, както в свой интерес, така и в този на детето, избягват публичността, тъй като ефектите от нея могат да не бъдат очевидни с години. През това време те се надяват детето/ подрастващият да достигне зрелостта на възрастен, да завърши образованието си и да изгради връзки.   

    При деца под петнадесет години, особено с много леки симптоми и минимална инвалидизация, съществува аргумент в полза на ограничената информация за естеството и перспективите пред пациентите с МС. Очевидно детето разбира, че състоянието, което се появява, изчезва и налага медицинска помощ, е нещо нередно, но родителите могат да поемат отговорността за решението и заангажирането на медицински персонал, докато детето продължава да води "нормално" съществуване.   

    Подрастващите (петнадесет години и повече) са достатъчно големи, за да осъзнаят реалността на заболяването и да участват в решенията, които родителите им взимат по отношение на лечение, образование и др. Въпреки това е важно да се помни, че подрастващите са емоционално лабилни и имат крехка представа за себе си, а МС е допълнително бреме, с което те трябва да се справят
     

  • Защо е хубаво да споделя?

    Разкриването на Вашата диагноза може да Ви успокои. Много хора с МС съобщават, че "криенето е по-стресиращо от споделянето". Разкриването може да се окаже от полза, ако се наложи да обсъждате промени на работното място.  

    След като "разсеете облака" ще разберете реакциите на останалите към факта, че страдате от МС и начините, по които колегите и приятелите Ви възприемат. Ще можете да общувате с хората много по-открито.  Няма да се притеснявате, че Ваш бивш работодател или познат може без да иска да разкрие, че страдате от заболяване.  Опасенията Ви от всеки предложен медицински преглед ще бъдат по-малко, тъй като ще знаете, че Вашия работодател, застрахователна компания и други заинтересовани страни са информирани за вашата МС преди прегледа.  

    Разкриването на диагнозата пред Вашия работодател ще Ви помогне да запознаете него и колегите си за реалното естество на заболяването. Това ще ви улесни и в обсъждането на бъдещи промени в състоянието Ви.
     

  • За какво трябва да сме подготвени ?

    Страх от дискриминация поради МС, напр. отказ за повишаване в длъжност, обучение и т. н..

    Страх от реакцията на колеги, приятели, семейство и другите хора. Страх от това да не загубите работата си или да ви бъде отказана работа (особено ако Ви се е случвало и преди). Страх, че ако нещо се обърка в службата, вие ще понесете вината заради заболяването си. Напомням в България е приет Закон за защита от дискриминация, който забранява проявите на всякаква форма на дискриминация.

  • Какви физически упражнения са подходящи?

    Физиотерапията и редовните упражнения може да бъдат от полза, за да се поддържате във възможно най-добра форма. Вие и Вашият лекар е необходимо да обсъдите кое лечение и физиотерапия и рехабилитация ще са най-подходящи за състоянието Ви. Програмата може да включва редовни упражнения в дома Ви. При други помагат дейности като плуване, йога или езда. Всички упражнения, които Ви доставят удоволствие и можете да извършвате без дискомфорт, ще имат положителен ефект. Освен поддържането на добър мускулен тонус, упражненията са и чудесен начин за освобождаване на напрежението и релакс.

    Професионално развитие

    Тъй като с времето МС може да доведе до определена намалена физическа активност и работоспособност е разумно да направите реалистична оценка на спецификата на настоящата Ви работа и евентуални промени. Ако професията Ви е свързана с полагането на тежък физически труд, вероятно ще се наложи да обмислите друга заетост, преквалификация или трудоустрояване, за да намалите физическото натоварване. Физическите ограничения могат да не засегнат професионалните Ви качества, извършвана в седнало положение, което да Ви позволи да останете трудово активни години наред.

    Промени в семейството

    Един от по-сериозните проблеми за двойките с брак или живеещи на семейни начала след поставяне на диагнозата МС е възможна размяна на ролите. Тези бъдещи възможности трябва да бъдат разглеждани съвместно от двамата партньори. Възможно е да се наложи домакинството с два източника на доходи да се принуди да се справят само с един, както и единият от партньорите да поеме допълнителни отговорности, свързани с грижата за поддръжката на жилището, домакинството и отглеждането на децата. Отговорният и откровен диалог и споделяне са ключов елемент за успешното справяне с предстоящите промени.  

    Хранене

    През годините са създадени множество препоръчителни при хора с МС хранителни режими. Въпреки че някои от предложените диети си противоречат, разумно е да спазвате балансиран хранителен режим, който да Ви набавя всички необходими витамини и материали. Някои хора намират диетата с ниско съдържание на животински мазнини и високо съдържание на полиненаситени мазнини за полезен. Добре е да обсъждате с Вашия лекар всички промени, свързани с хранителния ви режим.
     

  • Какво мога да правя?

    МС е заболяване, с което трябва да живеете ежедневно през целия си живот. Ако имате лека инвалидност или изобщо нямате такава, е възможно Вашият начин на живот и този на семейството Ви да не се промени изобщо. Въпреки това знанието за болестта и потенциалните й ефекти може да се окажат огромно бреме за Вас и Вашето семейство. Всичко зависи от симптомите, които имате и това как се чувствате. Симптомите могат да са непрекъснати или да се проявяват само в определени случаи. Тежестта на симптомите често диктува до каква степен МС ще повлияе на ежедневието Ви.  Много хора с МС споделят, че заболяването ги кара да планират повече, отколкото им се е налагало преди и да променят някои от ежедневието, дейностите и програмата си. Ако умората е проблем, няколко кратки почивки през деня може да Ви помогнат да продължите обичайните си дейности, макар и с намалено темпо.
     

  • Мога ли да имам деца?

    Решението за създаване на деца трябва да бъде обмислено внимателно, когато един или и двамата родители страдат от МС. Много двойки се притесняват от риска детето им също да страда от МС. Важно е да се запомни, че въпреки малко по-големия риск от МС при поколение на родител с МС в сравнение с общото население, тази опасност е много малка.   

    Наследяване на МС

    Въпреки че наследствеността на МС не е ясно изразена, близки роднини на хора с МС са с по-голям риск за същата диагноза в сравнение с хората, които нямат подобни семейни връзки. Резултатите от изпитвания сред семейства, чиито членове страдат от МС, предполагат, че доживотният риск от развитие на МС при деца на родители с това заболяване варира от 3-5%, в случай, че родителят е единствения член от семейството с МС. Рискът варира при положение, че няколко члена на семейството страдат от МС и/или ако МС съществува както по майчина, така и по бащина линия.

    Дългосрочни последствия

    Дългосрочните последствия от решението да имате деца също трябва да се обмислят. Необходимо е да се оценят фактори като настояща или бъдеща степен на инвалидност, способност на партньорите да допринасят за грижите и развитието на децата, подкрепа от семейството и приятелите, както и финансова сигурност.   
    Не се наблюдава риск от рецидив при бременност. Нивото на рецидиви по време на бременността е по-ниско, следвано от повишена степен през първите шест месеца след раждането. Няма доказателства, че МС уврежда фертилността или че води до повишен риск от спонтанен аборт, родилни дефекти или мъртви раждания.
    Въпреки че не съществуват специални лекарства, използвани от всички пациенти с МС, обострянията и симптомите на МС се третират с различни лекарства. Някои от тях (или комбинации) може да навредят на развиващия се зародиш (напр. интерфероните са противопоказни по време на бременност). Освен това някои хора провеждат специални хранителни режими и/или други различни методи за лечение (под наблюдението на медицинско лице или без наблюдение), които са полезни при МС. Бъдещите родители винаги трябва да обсъждат със своя лекар преди забременяване всички лечения и медикаменти, с цел оценка на потенциалната вреда, които те могат да окажат върху развиващия се плод. Бременността не оказва негативен ефект върху дългосрочната инвалидизация или хода на заболяването.
    Кърменето не се свързва с повишено ниво на рецидиви, но се асоциира със значителна умора. Решението да имате деца не трябва да бъде взето без да се отчетат всички възможни последици. Важно е да се запомни, че децата са траен ангажимент и двойките трябва да имат предвид ефекта от МС през следващите 18 години, по време на които те активно ще участват в отглеждането на детето, а не да се концентрират единствено върху бременността и съвсем ранното детство. Трябва да разберете МС и да оцените факта, че в такива случаи дългосрочната системата за подкрепа може да е по-необходима, отколкото в семейства без МС. Решението да станете  родител трябва да се основава главно на желанието да създадете семейство и въпреки че МС е причина да се замислите по-сериозно, сама по себе с тя не бива да се възприема като ограничение.

    Литература

    1. Paty DW, Ebers GC (редактори). Multiple Sclerosis. F.A Davis Co, Philadelphia, 1998:572 p
    2. Lorenzi AR, Ford HL. Multiple sclerosis and pregnancy. Postgraduate Medical Journal 2002;78:460-464.
    3. Elenkov IJ, Wilder RL et al. IL-12, TNF-α, and Hormonal Changes during Late Pregnancy and Early Postpartum: Implications for Autoimmune Disease Activity during These Times. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism 2001;86(10):4933-4938.
    4. Confavreux C, Hutchinson M et al. Rate of pregnancy-related relapse in multiple sclerosis. The New England Journal of Medicine 1998;339(5):285-291.
    5. Pisacane A, et al. Breastfeeding and multiple sclerosis, British Medical Journal 1994;308:1411-1412.  


    Заб. Текстът се базира на информация от www.msif.org
     

  • Води ли МС до умора?

    Умора

    Понастоящем са известни два вида умора, често срещани при МС, които водят до значителна инвалидизация и нарушават качеството на живот. Една от формите се отнася до постоянната умора, пречеща на пациенти с МС да извършват и най-елементарните дейности. При другия вид пациентът като цяло се чувства добре в покой, но бива завладяван от спонтанно чувство на умора след няколкоминутна физическа активност. Това усещане е познато като уморяемост, обикновено засяга движението на краката и изчезва след кратка почивка. Има случаи, в които хора, страдащи от този симптом се чувстват по-добре в моторизирана инвалидна количка без да се преуморяват с бастун. Уморяемостта влияе и на четенето, тъй като зрението се влошава след известен период от време, но се възвръща след кратка почивка.  

    По-голяма част от умората се дължи на затруднената проводимостта на нервните импулси поради наличието на плаки, натрупани в централната нервна система вследствие на МС. Може да бъде открита връзка между умората и депресията, често срещана при пациенти с МС. Някои депресивни симптоми може да се препокрият с такива, смятани за умора, в това число понижена мотивация и апатия, които могат да бъдат лекувани с антидепресанти. Умората обикновено се влошава, когато на пациента му стане топло вследствие на упражнения, топло време, температура или гореща вана.  

    Справяне с умората

    Физическите упражнения и ежедневните разходки на чист въздух може да бъдат от полза. Някои пациенти може да се повлияят положително от студени душове или вани, а климатиците са от основно значение при топли климатични условия. Най-важният аспект в борбата с умората е да бъде поддържано адекватно темпо на натоварване и почивка.  

    Медикаментозно лечение

    Ако изпитвате непоносима умора, консултирайте се с Вашия лекуващ невролог. Съществуват възможности за приложение на поддържащо лечение.

    Причини за умора при МС

    Причината за умората при МС не е напълно известна. Умората може да бъде разделена в четири категории

    • нормална умора - настъпва независимо дали пациентът страда от МС или не. Не всеки случаи на умора се дължи на МС.  
    • невромускулна умора - причинена е от неефикасната нервна проводимост. Периодите на почивка и натоварване са решение за този вид умора, която е резултат от "късо съединение".   
    • депресия  - често срещана при хора с МС и бива съпроводена от нарушения на съня, апетита, умора и липса на настроение.  
    • отпадналост - завладяваща умора, която настъпва без очевидна причина. Фактът, че психотропните лекарства помагат при умора, води до заключението, че отпадналостта се дължи на биохимичен дисбаланс в мозъка.


    Освен нарушаването на ежедневните дейности, умората при МС може да бъде причина за тревожност, ако симптомите на МС рецидивират по време на периоди на умора. Това е факт след физическо усилие, и особено когато дейността или средата водят до повишаване на телесната температура. Необходимо е да се отбележи, че умората не е свързана с рецидивирането на заболяването и не води до влошаването му или увеличаване на инвалидността. Възможно е ефектът и чувството на умора да бъдат изострени вследствие на психосоциални фактори като - чувство на контрол, т.е. неспособност за манипулиране, контрол или промяна на средата.. 

    Контрол на причинената от МС умора

    Когато умората се превърне в сериозен проблем за пациентите с МС, е необходимо да се извърши медицинска оценка, която да отхвърли други причини за нея. Нарушенията на съня, които водят до дневна умора, може да бъдат причина за този симптом при МС.   
    Ако заболяването на централната нервна система (при МС) е единствената причина за умората е необходимо начинът на живот, средата и работата да бъдат адаптирани с цел контрол над симптома. Може да се наложи да смените част от ежедневието си или да промените приоритетите си, свързани със семейството и работата, за да избегнете умората. Техники като управление на времето, съхраняване на енергия, опростяване на работата, паузи за почивка са стратегии, които могат да спомогнат за контрола върху умората.   

    Практически съвети:  

    • Избягвайте горещите вани, високите температури, прекомерните физически упражнения, обилното хранене и тютюнопушенето   
    • Планирайте живота си и подредете ежедневните си задължения у дома и на работа, социалните контакти и излизанията късно вечер   
    • Спазвайте разумна диета и намалете теглото си, ако е наднормено   
    • Йогата може да е от полза, тъй като комбинира упражнения с медитация   
    • Поддържайте физическата си форма с балансирана програма от упражнения, адаптирани към важите възможности. Упражненията не трябва да ви изтощават и да бъдат следвани от периоди на почивка.   

    Съществуват няколко лекарства с доказана ефективност при умора вследствие на МС. Управлението на стреса и консултациите с Вашия лекуващ лекар са важна част от контрола върху умората. Психосоциалните фактори и притесненията относно качеството на живот влияят на способността на хората с МС да се справят с живота си и може да се окажат условие за възникване на умора и да определят степента, в която тя възпрепятства ежедневните Ви дейности. Умората често е симптом на МС, но може да бъде контролирана, ако бъде разбрана и се вземат необходимите мерки.   

    Литература

    1 Sheean GL, Murray NM et al. An open-labelled clinical and electrophysiological study of 3,4 diaminopyridine in the treatment of fatigue in multiple sclerosis. Brain 1998;121(5):967-975.
    2 Brañas P, Jordan R et al. Treatments for fatigue in multiple sclerosis: a rapid and systematic review. Health Technology Assessment 2000;4(27):1-61.
    3 Schwid SR, Covington M et al. Fatigue in multiple sclerosis: Current understanding and future directions. Journal of Rehabilitation Research and Development 2002;39(2):211-224.  

    Заб. текстът се базира на информация от www.msif.org

  • 10 спортни правила за хората с MС

    1. Дайте предимство на спортовете за издръжливост като колоездене, ходене, плуване или ски бягане.

    2. В случай, че се занимават с определен вид спорт, когато получите първоначална диагноза множествена склероза (МС), продължете да упражнявате този вид спорт.

    3. Можете внимателно да повишите своята активност чрез редовни физически упражнения.

    4. Присъединете се към група за обучение на хора с физически ограничения, когато започвате нов вид спорт.

    5. Вашата физическа мобилност не трябва да намалява.

    6. Ако имате пристъп, трябва първо да се консултирате с Вашия лекар преди да започнете да тренирате.

    7. Избягвайте загряването, като носите подходящо облекло и променяйте интензивността на упражнения и натоварването.

    8. Правете упражнения за разтягане и укрепване редовно.

    9.Приемайте достатъчно количество течности (в идеалния случай напитки, съдържащи електролити), за да се балансира загубата на течност.

    Симптомите на МС - какъв вид спорт е най-подходящ?

    Еластичност и мускулна слабост- плуване, гимнастика, леки игри с топка, езда.

    Нарушаване на фината моторика- плуване, водна гимнастика, езда.

    Нарушения на баланса и координацията-колоездене, упражнения на велоергометър у дома, гимнастика, придружени от музика, упражнения със специални уреди за спорт, езда.

    Нарушения на чувствителността - Игри на "стимулиране" повърхността върху килим, пясък, трева, игри с релефна топка.

    Термална свръхчувствителност - плуване в басейн и водна гимнастика (под 26 ° C).

    Пациентите с МС трябва да предприемат някои превантивни мерки, за да се избегнат негативните последици от спорта. Особено важен фактор е да се внимава при повишаване на телесната температура, когато това се дължи на физическата активност. Поради този фактор може да се засилят някои симптоми на МС като спастичността. Когато спортувате избягвайте да загреете. Мярка е да се коригира интензитета на упражненията. При мускулна умора или изтощение човек трябва да бъде внимателен към сигналите на тялото си – така спортът ще остане приятно занимание.

    Запомнете - спортът не може да спре развитието на МС, но няколко големи клинични проучвания показват, че редовното упражняване на спорт и гимнастиката може да окажат положително влияние върху физическото увреждане поради МС. По-голямата част от пациентите, които са правили упражнения за няколко седмици или месеци по лекарско предписание, са показали значително подобрение на тяхната мобилност, физическата гъвкавост, издръжливост и координация. Отбелязан е положителен ефект върху депресията и умората. Не на последно място, спортът в групи включва положителния компонент на социалните контакти - друг фактор, който е в помощ на пациента.

    източник - http://www.ms-gateway.at/

  • Витамини, минерали и билки при МС

    превод на брошура на американското Национално дружество за множествена склероза -

    интернет адреси - nationalMSsociety.org/brochures, nationalmssociety.org

     Витамини, минерали и билки при МС

    Автори - д-р Алън Боулинг, доктор по медицина и
    Томас Стюърт, лекар-асистент, магистър на науките, доктор на юридическите науки

    Д-р Алън Боулинг е медицински директор на „Службата за множествена склероза” и директор на „Службата за допълваща и алтернативна медицина” към Колорадския неврологичен институт (КНИ) и клиничен доцент по неврология в Колорадския университет.

    Томас Стюърт е лекар-асистент, магистър на науките, доктор на юридическите науки и директор на „Програми и обслужване” към Центъра за множествена склероза „Rocky Mountain”.

    © 2011 Национално дружество за множествена склероза. Всички права запазени.

    Въведение

    Настоящата брошура се фокусира върху употребата на популярни витамини, минерали и билки от хора с множествена склероза (МС). Употребата на тези добавки е един от видовете допълваща и алтернативна медицина, която наричаме ДАМ. ДАМ е трудна за определение, отчасти, защото профилът ѝ постоянно се променя. По правило, настоящата брошура изследва оспорвани и ненапълно проучени лечения. Тя не е предназначена да бъде основен източник за запознаване със стандартното, основаващо се на доказателства лечение на МС. По-скоро, предназначението ѝ е за тези, които вече използват, или поне са запознати с ползите от приетите медицински лечения. През последното десетилетие са разработени лекарства, които забавят прогресията на МС. По-голямата част от хората с МС следва да използват тези лекарства под наблюдението на лекар с опит в лечението на МС. Понастоящем МС продължава да бъде сериозно хронично заболяване. Поради тази и други причини, много хора с МС използват някои видове терапия с ДАМ. Повечето от тях, но не всички, използват терапии с ДАМ по-скоро като допълнение към основното медицинско лечение. Това означава, че терапиите с ДАМ обикновено се използват като допълващо, а не като алтернативно средство. Приемането на хранителни добавки е едно от най-популярните лечения с ДАМ. В настоящата брошура се определят някои от рисковете, свързани с избора на витамини, минерали и билкови добавки при МС. Поради липса на добре проведени научни изследвания и огромните вариации при индивидуалните клинични случаи не всички рискове могат да бъдат идентифицирани. Читателите винаги трябва да обсъждат собственото си положение с лекуващия лекар преди да използват каквито и да е терапии с ДАМ. В долупосочената „Обща информация за оценка на добавките”, се дава основна информация, свързана най-общо с добавките, а в „Конкретна информация за избора на витамини, минерали и билки”, посочена по-долу, се предлага по-подробна информация, свързана с някои от най-често използваните витамини, минерали и билки.

    Обща информация за оценка на добавките

    За да претеглим правилно преимуществата и недостатъците на хранителните добавки, се изискват основни познания за ролята на имунната система при МС. Разумният прием на добавки също изисква разбиране на фактите за безопасност и ефективност и проблемите относно дозировката. При МС имунната система активно разрушава миелина, защитното покритие на нервите, в мозъка и в гръбначния стълб – централната нервна система. Повечето лечения на МС са свързани с прилагането на методи за потискане на имунната система. Всички добавки трябва да се разглеждат предвид потенциалния си ефект върху имунната система.
    Имунната система притежава сложен механизъм на действие, но най-общо е добре да приемем, че при МС стимулирането на имунната система може да бъде опасно, а потискането й може да е с положителен ефект. Затова, добавки, които следва да „стимулират” или „подобряват” имунната функция, може да се окажат най-лошия избор за хора с МС.
    За съжаление, ефектите на много добавки върху имунната система все още са слабо проучени. Често употребата на добавки изисква от хората да правят логични изводи на базата на ограничени данни. Дозата е особено важен фактор при всички лекарства или добавки, тъй като повече не винаги е по-добре. Добавките може да имат различен ефект, в зависимост от дозата, която се приема. Докато малко количество от определени добавки може да бъде полезно, по-големите количества от същата добавка може да бъде опасна. Винаги трябва да се обмисля подходящата доза преди да се започне приема на добавки.

    Конкретна информация за избора на витамини, минерали и билки
    Количеството витамини, минерали и билки е твърде голямо, за да се опише в тази брошура. Настоящата брошура разглежда само някои витамини, минерали и билки, които много хора с МС избират да използват.

    Витамини

    Витамините са химични вещества без съдържание на калории, които са важни за здравето. Препоръчително е да си набавяме витамините от хранителни източници, с изключение на витамин D. Витамините не функционират изолирано един от друг, а по-скоро работят в прецизен баланс. Следователно, високата концентрация на един витамин може да предизвика относителен недостатък на друг. За предпочитане пред витаминните добавки са хранителните източници на витамини, като плодове и зеленчуци. Вероятно е така, защото плодовете и зеленчуците съдържат витамини в полезни съотношения, както и фибри, минерали и други неидентифицирани химически вещества, намиращи се в растенията, които заедно играят роля за доброто хранене и предотвратяване на болестите. Витамините, от които особено се интересуват хората с МС, включват витамин D, антиоксидантните витамини, витамин B6 и витамин B12.

    Витамин D - хранителните източници на витамин D включват риба, млечни продукти и зърнени закуски. Витамин D се произвежда в кожата в отговор на слънчевата светлина, но това производство е ограничено от географското положение, пигментацията на кожата и сезона. Някои изследователи са установили връзка между ниските нива на витамин D и МС.
    Научни изследвания, както в лаборатории, така и при хора с МС, показват, че витамин D променя имунната функция по начин, който може да е желателен при МС. В допълнение, няколко изпитвания с животински модел на МС, допълнително подкрепят идеята, че витамин D играе защитна роля при МС. Скорошно мащабно проучване предполага, че тези, които са приемали повече витамин D, под формата на мултивитаминни добавки, може да са имали намален риск от развитие на МС. Друго - включващо хора от армията, е установило, че по-високите кръвни нива на витамин D предпазват хората от развиване на МС. В допълнение към възможния превантивен ефект при МС, витамин D може да има благоприятни ефекти в хода на МС. Няколко проучвания при хора с МС показват, че ниските нива на витамин D се свързват с увеличен риск от пристъпи и повишена степен на инвалидност. Важно е да се отбележи, че тези проучвания доказват само връзка между ниските нива на витамин D с получаването на пристъпи и с инвалидност. Те не показват, че приемането на добавки с витамин D ще намали риска от пристъпи или че забавя напредването на инвалидизацията. За да се определи дали приемът на добавки с витамин D има такива благоприятни ефекти, се изискват „интервенционални” изпитвания, подобни на тези, които се правят с експериментални лекарства за МС, при които добавки с витамин D се дават на голяма група хора с МС и развитието на болестта им се сравнява с това при контролирана група, която не приема витамин D. Все още не са провеждани такива висококачествени интервенционални изпитвания. В резултат на това, информация до момента за ефекта на витамин D в хода на МС е показателна, но не и окончателна. Много по-добре проучена е ролята на витамин D за запазване на костната плъност при хора с МС. Увеличава се осведомеността, че ниската костна плътност (остеопороза) може да не е диагностицирана правилно при много хора, включително такива с МС. Важно е да се отбележи, че много хора с МС имат рискови фактори за развитие на остеопороза: женски пол, намалена физическа активност, намалено излагане на слънчева светлина, често лечение със стероиди. Хора с МС, при които съществуват тези рискови фактори, може да обмислят тестове за костна плътност и за приемане на добавки с витамин D и калций. Дневната доза за витамин D е 600-800 МЕ (международни единици) за възрастни. Витамин D3 обикновено се счита за предпочитаната форма на витамин D пред витамин D2. Дози, по-високи от 4000 МЕ дневно, може да предизвикат токсични ефекти и не трябва да се използват, освен по лекарско предписание.

    Антиоксидантни витамини

    Антиоксидантните витамини включват витамин А (или по-безопасната му форма – бета-каротин), витамин С и витамин Е. Както показва името, антиоксидантите се грижат за намаляване на щетите, причинени от оксидантите или свободните радикали. Антиоксидантните витамини обикновено се намират в плодовете и в зеленчуците.
    Предварителните данни показват, че щетите, причинени от свободните радикали, може да участват в болестния процес на МС. Няколко проучвания с животински модел на МС показват, че антиоксидантите могат да имат терапевтично действие. Към момента няма добре документирани публикувани проучвания върху хора с МС, които да показват клинична полза, свързана с антиоксидантните добавки. Не е ясно доказана също безопасността при приема на антиоксиданти под формата на добавки от хора с МС . Кратко, петседмично проучване е показало, че антиоксидантите са безопасни за хора с МС, но проучването е било твърде кратко, за да бъдат направени заключения. Съществува важен теоретичен риск, който трябва да се има предвид. При лабораторни експерименти, антиоксидантните витамини стимулират имунната система при някои групи хора. При МС стимулирането на имунната система може да бъде опасно, тъй като прекалената й активност изглежда е част от болестния процес. В обобщение, има недостатъчно данни, които показват, че антиоксидантите може да са полезни, но съществуват също и теоретични рискове. Най-разумният подход би бил хората да си набавят антиоксиданти чрез консумация на 2-4 порции плодове и 3-4 порции зеленчуци всеки ден. Ако се използват добавки с антиоксиданти, би било най-добре да се използват в умерени количества.

    Витамин А
    Необходим е за зрението и стимулира нормалния растеж и диференциация на клетките в организма. Той е мастноразтворим и се съдържа в черния дроб, яйцата и маслото от черен дроб на треска. Мастноразтворимите витамини се съхраняват в организма и с течение на времето може да се акумулират високи нива от тях. Препоръчителната дневна доза /ПДД/ за жени и мъже са съответно 2300 и 3000 МЕ дневно. Като цяло, трябва да се избягват дози с излишък от 10000 МЕ дневно. Някои проучвания обобщават, че витамин А в количества по-големи от 10000 МЕ, може да предизвика вродени дефекти.

    Витамин С и инфекциите на пикочните пътища
    Витамин С, също наричан аскорбинова киселина, играе роля при изграждането и поддържането на телесните тъкани. Витамин С се набавя лесно от храни като цитрусови плодове и домати. ПДД за този витамин е 90 милиграма за мъже и 75 милиграма за жени при нормални условия. ПДД за пушачи включва допълнителни 35 милиграма. По редица причини, хората с МС обикновено са изложени на повишен риск от инфекции на пикочните пътища. Някои хора приемат добавки с витамин С, за да намалят този риск. Теорията, която подкрепя тази практика, е че витамин С може да направи урината киселинна, като така се създава препятствие за бактериите, причиняващи инфекции. Голяма част от данните обаче показват, че витамин С не прави урината киселинна. За предотвратяване инфекциите на пикочните пътища, има повече данни в подкрепа на използването на боровинки, отколкото за витамин С. Спорен е въпросът дали по-високият прием на витамин С е полезен. Подходящата доза витамин С (и всички други витамини) за хора с МС не е уточнена. Някои здравни органи считат, че дневни дози, по-големи от 1000 милиграма, може да предизвикат диария или увреждане на бъбреците.

    Витамин Е и полиненаситени мастни киселини (ПНМК)
    Витамин Е предотвратява увреждането на клетъчните мембрани или вътрешност от оксидацията и може да се набави от растителни масла, плодове, зеленчуци, ядки и месо. ПДД за витамин Е е 22 МЕ, както за жени, така и за мъже. Нуждата на организма от витамин Е се увеличава, когато се увеличава приема на полиненаситени мазнини (ПНМК) от храната. Това е от значение за МС, защото някои хора увеличават приема си на ПНМК с надеждата, че ПНМК помагат при МС. Като цяло, допълнителното количество витамин Е, необходимо за хранителните режими, богати на ПНМК, е доста ниско: около 0.6 до 0.9 допълнителни МЕ витамин Е са нужни за всеки допълнителен грам ПНМК. Това означава, че човек, който консумира 25-30 грама ПНМК дневно, се нуждае от допълнителни 15-27 МЕ витамин Е дневно. Трябва да се избягват дневни дози витамин Е, по-големи от 1000 МЕ. Мета анализ (изпитване, което комбинира данни от множество предишни изпитвания) откри увеличена смъртност сред потребителите на 400 или повече МЕ от витамин Е. При пушачите витамин Е може да увеличи риска от рак на белите дробове. Консумацията на значително по-ниски дози витамин Е (в рамките на 100 МЕ или по-малко) е за предпочитане, предвид неразрешените въпроси, относно ефектите на витамин Е върху имунната система при хора с МС.

    Витамин В6
    Витамин В6 се съдържа в широко разнообразие от храни, включително риба (особено сьомга и риба тон), свинско и пилешко месо, боб, банани и много зеленчуци. Витамин В6 е нужен за преобразуването на аминокиселините. Понякога хора с МС взимат витамин В-комплекс като считат, че ще може да им помогне с енергията си. Понякога витамините В-комплекс съдържат относително високи дози витамин В6. ПДД за витамин В6 е 1.3 милиграма за възрастни между 19-50 годишна възраст. Високи дози пиридоксин може да причинят скованост, изтръпване или болка. Въпреки че това състояние обикновено е обратимо при спирането приема на добавки, симптомите, свързани с предозиране на витамин В6 може да наподобяват симптомите на МС. Високи дози витамин В6, например 1000 милиграма дневно, изглежда предизвикват най-голям риск от тези симптоми. Въпреки това, ниски дози от 50 милиграма дневно, също може да предизвикат нервни симптоми.

    Витамин В12
    Витамин В12 се съдържа в яйцата, месото, домашните птици, миди и млечни продукти. ПДД за витамин В12 е 2.4 микрограма на ден, както за мъжете, така и за жените. Витамин В12, известен също и като кобаламин, е нужен за производството на червени кръвни телца и за правилно функциониране на нервната система. На практика, недостиг ът на витамин В12 предизвиква неврологични симптоми, подобни на наблюдаваните при хора с МС.
    Различни наблюдения показват, че е възможно да има връзка между нивата на витамин В12 и МС. Например, хора с МС имат ниски нива на витамин В12 в кръвта си по-често в сравнение с общата популация. За всички хора с МС би било грешка да приемат добавки с витамин В12 въз основа на тези връзки. Недостигът на витамин В12 обаче може да се оцени чрез кръвен тест. Хората с ниски нива трябва да обмислят приемането на добавки с витамин В12. За другите хора с МС няма данни, че витамин В12 подобрява неврологичните симптоми или благоприятно променя хода на заболяването.

    Минерали

    Минералите са елементи, широко разпространени в природата, които изпълняват различни и важни роли за човешкото здраве и болести. Тук се разглеждат потенциалните роли на селен, калций и цинк.

    Селен
    Селенът е минерал, който има антиоксидантни ефекти. Както и при другите антиоксиданти, трудно може да се определи точният ефект на селена при хора с МС. Добри източници на селен са морските дарове, бобови растения, пълнозърнести храни, меса с ниско съдържание на мазнини и млечни продукти. Някои проучвания показват, че е възможно нивата на селен да са по-ниски при хора с МС, отколкото в общата популация. Някои спекулират, частично въз основа на това изследване, че повишените количества селен може да имат благоприятен ефект при хора с МС. В изпитване с лабораторни животни обаче добавката със селен влошават болест, подобна на МС. В петседмично проучване с хора, приемането на добавки със селен изглежда безопасно за хора с МС. То обаче е твърде кратко и включва твърде малко хора, за да осигури надеждна информация за безопасност. Освен това, селенът може да увеличи имунния отговор, което не е желателно при хора с МС. За хора на възраст 14 г. или повече, ПДД за селен е 55 микрограма. За хора с МС е най-добре да си набавят селен от храната или да използват добавки със селен умерено, докато не се появи повече информация. При дневни дози по-големи от 200 микрограма може да се появят токсични ефекти.

    Калций
    Калцият е най-разпространеният минерал в човешкия организъм, важен е за образуването на зъбите и костите и за регулацията на много кръвни процеси. Добрите хранителни източници на калций включват млечни продукти, яйца и зелени листни зеленчуци.
    Стара хипотеза свързва причината за МС с приема на калций. Въз основа на проучвания сред популациите, случаите на МС изглеждат свързани с високата консумация на мляко по време на детството, последвано от голям или внезапен спад на пиенето на мляко по време на юношеството. Много малко доказателства подкрепят тази хипотеза. От друга страна, калцият е много важна добавка за тези, при които има риск от изтъняване на костите или остеопороза. Както е посочено в раздела за витамин D по-горе, при много хора с МС има рискови фактори за остеопороза. ПДД за възрастни е 1000-1200 милиграма калций на ден. За да се избегнат възможните токсични ефекти, максималната дневна доза трябва да бъде 2000 милиграма или по-малко за хора над 50 годишна възраст и 2500 милиграма или по-малко за хора между 19 и 50 годишна възраст .

    Цинк
    Цинкът е минерал, който играе роля при много различни процеси в организма. Резултатите от ограничен брой изследвания на МС и цинк са неясни. Някои проучвания показват, че нивата на цинк са ниски при хора с МС. Други - показват, че нивата на цинк при МС са високи, цинкът може да активира имунната система и че приемането на добавки с цинк може да влоши симптомите на МС. Приемането на високи дози цинк може да причини недостиг на мед. Недостигът на мед на свой ред може да причини меднодефицитна миелопатия, заболяване, предизвикващо неврологични симптоми, които може да наподобяват тези на МС. ПДД за цинка е 11 mg за мъже и 8 mg за жени. Предвид неяснотите свързани цинка и МС, е препоръчително за хора с МС да избягват дози цинк надвишаващи ПДД.

    Билки

    Думата „билка” обикновено се отнася за растение или част от растение, което може да бъде използвано за медицински цели. Билките, подобно на лекарствата, взаимодействат с клетките в организма и понякога могат да предизвикат промени в телесните процеси. Промените, предизвикани и от билките, и от лекарствата, могат да бъдат както полезни, така и вредни.
    За да се намали риска от вредни странични ефекти, билките трябва да се използват внимателно. Приемащите билки трябва да са наясно с подходящата дозировка, потенциалните странични ефекти и потенциалните взаимодействия между билки с лекарства
    и билки с билки. Важно е да се отбележи, че има много неизвестни аспекти относно билките. Билките, по-конкретно, съдържат много различни химични вещества. Ефектът им върху организма, при различни болести (като МС) и върху лекарствата не е напълно установен.
    Шестте билки, описани по-долу, са сред тези, за които обикновено се счита, че имат потенциално значение при хора с МС.

    Гинко Билоба
    Гинко произхожда от един от най-старите дървесни видове и се използва за медицински цели в Китай от хилядолетия. Има недостатъчни данни, които подкрепят тезата, че гинко има способността да подобри когнитивната функция при възрастните хора с лека до умерена деменция. Предварителни изследвания показват, че гинко може да подобри паметта или концентрацията при хора с МС. Едно малко проучване при МС показва също, че гинко може да подобри състоянието на умора. Гинко има антиоксидантни ефекти. Гинко също инхибира субстанция, известна като PAF (фактор, активиращ тромбоцитите). Инхибирайки PAF, гинко може да намали активността на определени имунни клетки. Тези въздействия дават теоретична помощ за използването на гинко при лечение на МС. Гинко е изследвано както при животинския модел на МС, така и при хора с МС. При някои проучвания с животински модели, гинко намалява активността на заболяването. Провеждани са 2 изследвания с хора. Едно от тях показва полза, но по-мащабното от двете изпитвания не показва никаква полза. В това изпитване гинко е употребявано за лечение на обострени състояния или пристъпи на МС. Изпитването не взема предвид дали гинко може да има роля при превенцията на пристъпите или при подобряване когнитивната функция във връзка с МС. Известни са няколко сериозни странични ефекта при приемане на добавки с гинко. Гинко може да инхибира кръвосъсирването и следователно трябва да се избягва от хора с нарушения в кръвосъсирването, от хора, приемащи лекарства за разреждане на кръвта, и от хора, които ще претърпят на операция. Важно е да се отбележи, че гинко може да взаимодейства с много различни лекарства, отпускани по рецепта, следователно употребата му трябва да се обсъжда с медицински лица.

    Ехинацея
    Ехинацеята е цъфтящо растение, произхождащо от Северна Америка и е член на семейство сложноцветни (Asteraceae). От трите съществуващи вида, най-добре изучена е Echinacea purpurea. Ехинацеята обикновено се използва за лечение на обикновена настинка. Някои изпитвания показват, че тя може да спомага за намаляване продължителността на симптомите на обикновената настинка. Но много от тези изпитвания с ехинацеята са критикувани от учените за това, че не са добре планирани и проведени. Не може да се направи окончателно заключение относно ефикасността на ехинацеята при лечние на настинки. Тъй като вирусните респираторни инфекции могат да бъдат съотнесени към обостряния или остри пристъпи на МС, лекуването на настинки или опитите за превенцията им с ехинацея е подходяща стратегия. Проблемът е, че ехинацеята може да стимулира имунната система. Както е описано по-горе, това е теоретичен риск за хора с МС, тъй като имунната им система вече е неправилно стимулирана. Не е провеждано изпитване, което да изследва този теоретичен риск при хора с МС.

    Жълт кантарион
    Обикновено се използва като антидепресант. Много проучвания показват, че жълтият кантарион наистина има ефекти на антидепресант. Жълтият кантарион обикновено се понася добре и никое проучване не е откирило ефекти върху имунната система, които може да са притеснителни за хора с МС. Взаимодействието с други лекарства е от съществено значение при използването на тази билка. Жълтият кантарион изглежда променя метаболизма на определени лекарства в организма, което може да включва противозачатъчни и лекарства, които обикновено се използват при лечение на сърдечни болести, пристъпи, определени видове рак и депресия. Лекарства, приемани от хора с МС, които е възможно да се повлияят от жълтия кантарион, включват амитриптилин (Elavil®), нортриптилин (Pamelor®), карбамазепин (Tegretol®), фенобарбитал, фенитоин (Dilantin®) и примидон (Mysoline®). Има относително голям брой случаи на депресия сред хора с МС. Важно е да се отбележи, че депресията не трябва да се самодиагностицира и самолекува. Ако прецените, че желаете лечение с жълт кантарион, първо трябва да потърсите професионално мнение. Жълтият кантарион не е подходящ за хора с тежка депресия.

    Валериан
    Неприятно миришещият корен на цвете, наречено валериан, понякога се използва като приспивателно. (Понякога се използва и при безалкохолната бира!) Хора с МС може да имат проблеми със съня, а нарушенията на съня може да допринесат за умората, свързана с МС. Затова, при някои хора с МС приспивателното може да е много полезно. Няколко добре планирани изпитвания, които не включват хора с МС, показват, че валерианът може да намали времето, необходимо за заспиване, без остатъчни действия на сутринта. Валерианът обикновено се понася добре. Ефектите му върху имунната система обаче не са изследвани.
    Хората, страдащи от умора, трябва да обмислят възможността, че умората им може да се повиши при приема валериан, тъй като може да има остатъчни ефекти на успокоително. Валерианът, също така, може да удължи седативните ефекти на лекарства като диазепам (Valium®), баклофен (Lioresal®) и тизанидин (Zanaflex®).

    Азиатски женшен
    Азиатският женшен, също известен като панакс женшен, се използва от векове от китайците, поради предполагаемата си способност за повишаване на физическата активност, стресоустойчивост и остаряване. Доказателствата в подкрепа на тези неясни твърдения не са много убедителни. Едно клинично проучване подкрепя употребата на женшен за подобряване качеството на живот, а друго - показва подобрение в скоростта на математическите изчисления сред студенти. Други изпитвания обаче не успяват да открият ползи. Билка, която повишава енергията и силата, би била от голяма полза за хора с МС, които понякога страдат от инвалидизираща умора. Въпреки че някои данни показват, че женшенът може да е безопасен и полезен за хора с МС, други експерименти повдигат въпроса за възможността женшенът да стимулира имунната система по начини, които да са вредни за хора с МС. Накратко, има твърде малко данни, за да се заключи дали женшенът е безопасен, или не при хора с МС, и твърде малко данни, които да показват, дали има някакви терапевтични ефекти.

    Боровинка
    Боровинката се отглежда в мочурища в Северна Америка за производството на сок, желе и сезонни декорации. Много хора използват зрелия плод от това растение за предотвратяване или лекуване на инфекции на пикочните пътища. Данните показват, че боровинките пречат на бактериите да се прикрепят към клетките, които покриват пикочните пътища. Това уникално действие на боровинката се отдава на две съединения, фруктозата (вид захар) и друго химично съединение, известно като проантроцианидин. Някои клинични проучвания с боровинки, но не всички, показват, че билката предотвратява инфекции на пикочните пътища. Има данни за това, че боровинката може директно да убива бактериите. Боровинката има много малко странични ефекти. Няколко докладвани случая показват, че сокът от боровинки може да взаимодейства с варфарина, което да причини силно кървене. От друга страна, проведено кратко клинично изпитване не успява да установи такъв ефект. За повечето хора е приемливо да използват таблетки или сок с боровинка за превенция на инфекции на пикочните пътища. Повишеният прием на течности и по-добрата хигиена също могат да са полезни превантивни мерки. Боровинките никога не трябва да се използват за лечение на съществуващи инфекции на пикочните пътища. Инфекциите на пикочните пътища могат да имат сериозни последици при хора с МС. Инфекциите на пикочните пътища изискват незабавно лечение с антибиотици, назначени от лекар, за да се овладеят бързо.

    Заключение

    Хора страдащи от МС често обмислят използването на допълваща и алтернативна медицина (ДАМ). Да правиш всичко по силите си, за да живееш добре при наличието МС е разумно, но използването на ДАМ означава, че хората понасят също важни отговорности, особено биологично базирани терапии, като хранителните добавки, описани в настоящата брошура. В настоящата брошура не препоръчваме някое конкретно лечение. До колкото данните позволяват до известна степен в нея са описани предимствата и недостатъците на всяко лечение. Както при повечето лечения с ДАМ, данните относно хранителните добавки не са окончателни. Надяваме се, че настоящата брошура дава достатъчно полезна и конкретна информация, за да се даде възможност за по-информирано вземане на решение относно добавките, които сме описали. По същия начин се надяваме, че брошурата поставя рамката за задълбочен преглед на други лечения с ДАМ, които не са разгледани тук.

    Източници

    Редовно обновявана информация, фокусирана върху ДАМ и МС е може да бъде открита на уебсайта www.neurologycare.net. Сайтът се управлява и поддържа от д-р Алън Боулинг.

    Книга, занимаваща се изцяло с ДАМ и МС е:
    - Bowling A.C. Complementary and Alternative Medicine and
    Multiple Sclerosis. New York: Demos Medical Publishing, 2007.
    Уебсайт: www.demoshealth.com

    Bowling, A. Complementary and alternative medicine and
    multiple sclerosis. Neurologic Clinics of North America,
    29:465–480, 2011.
    Bowling, A., Stewart, T. Current complementary and
    alternative therapies for multiple sclerosis. Current
    T reatment Options in Neurology, 5:55–68, 2003.

    Националното дружество за множествена склероза се гордее да бъде източник на ин

  • Проблеми с пикочния мехур при MС

    Проблемите с пикочния мехур са често срещани при MС, но те почти винаги могат да се управляват ефективно. Има два основни типа проблеми с пикочния мехур при MС:
    • проблеми със задържането
    • проблеми с изпразването 

    Лекарите не могат да определят защо някои хора получават единият, а не другият, или защо някои хора имат и двата проблема. Здравословният мехур има способността да "задържа" и да бъде активиран по желание. Система за предупреждение оперира между мозъка и пикочния мехур, за да ни предупреди, когато пикочния мехур трябва да бъде изпразнен.Мускулите на пикочния мехур работят в координация помежду си при съхранение и изпразване.
    Проблеми със задържането
    Когато нервните пътища в гръбначния стълб са прекъснати, дори и малко количество урина в пикочния мехур го кара да се свие. Това води до необходимостта от често уриниране. Невъзможността да се задържа урината се нарича инконтиненция.
    Проблеми с изпразването
    Другият основен тип проблем на пикочния мехур е свързан с изпразването. Мускулите на пикочния мехур не работят в координация, което прави потокът на урината може да бъде прекъснат, и изпразването на мехура да бъде непълно. Доста хора, които си мислят, че техните пикочни мехури изпускат, в действителност имат значителен обем на задържана урина. Остатъчната урината в пикочния мехур допълнително стимулира контракции на пикочния мехур и прибавя към проблемите с неотложност и честота.
    Инфекции на пикочните пътища
    Вашият личен лекар може да Ви тества за инфекции на пикочните пътища, тя е често срещано явление, поради задържането на урина. Това е важно, тъй като симптомите на инфекция на пикочните пътища може да бъде много подобен на проблемите на пикочния мехур, причинени от MС. Инфекцията прави урината да бъде мътна и със специфичен мирис, а някои хора може да имат и болка, макар и не при всички. Инфекциите могат да бъдат лекувани с антибиотици.

    Заб. редактора – при другите 2 основни проблема се консултирайте с вашия невролог, той ще ви предпише медикамент, за неговото контролиране.

     http://www.mssociety.org.uk


     

  • МС и вашето орално здраве

    Как ще повлияе на множествена склероза на лечението на Вашите зъби?

    Множествената склероза засяга начина, по който може да контролирате вашите мускули. Заболяването може да Ви затрудни да ползвате четката за зъби. Необходимо е да помислите за четки за зъби, които са по-лесни за хващане заб.вече има и акумулаторни четки, които работят на батерии. Множествената склероза може да парализира част от лицето или цялото Ви лице. При други заболявания на нервите могат да бъдат засегнати лицето и устата. Те могат да доведат до изтръпване на зъбите, брадичката, челюстите или устните. Ако имате проблеми с гълтането и поддържане на добра хигиена на устната кухина след това бихте могли да получите кариес и възпаление на венците.

    При влошаване на МС е възможно да стане трудно или може би невъзможно да носите протези. Малките частични протези може да се откъснат и дори бъдат погълнати, докато по-големите зъбни протези могат да падат по-често или да не могат да поберат правилно в челюстта.

    Необходимо е редовно да посещавате стоматолога в удобен период от време, защото трябва да се избегнат възможните стрес и умора. На пациента може да бъде трудно да седи на зъболекарския стол по време на прегледа или по време на лечение. Ако сте силно парализиран при посещение при зъболекар може да използвате подложка за техните стоматологични столове за избягване на натиска и усещането за болка. Вашият зъболекар може да промени позицията си за намаляване на стреса. Добре е да имате асистент при посещение при зъболекар, който да ви помогне да се настаните в зъболекарския стол или да слезете от него. Ако не може да бъдете преместен от инвалидната количка ще се наложи вашият стоматолог да ви прегледа и лекува както сте в нея.

    Възможно е да бъде трудно да сте с отворена уста за дълги периоди от време. Контролиране на движенията на езика и контролирането на преглъщането също може да бъде проблем. Необходимо е Вашият зъболекар да има специални устройства, за да ви помогне. Той може да използва блок гума за опора в устата между зъбите, така че устата да се държат отворени. Също така да използва приспособление за прибиране на езика, което да го направи стабилен.
    Трябва да знаете, че ако вашият зъболекар предписва успокоителни за вас, те могат да дадът отражение върху работата на вашите мускули. Небоходимо е вашия зъболекар и Вашият лекар-невролог да си сътрудничат, така че към вас да се прилага правилното стоматологично лечение.

    Източник: http://www.cosmeticdentistryguide.co.uk/articles/multiple-sclerosis.html
     

  • Нарушения на съня и MС

    Диана Харт, на 43 години, се мъчида заспи всяка вечер в продължение на почти половин година. През "добрите" нощи, тя се буди на всеки час, а в най-лошите лежи будна до сутринта. През тези дни тя се движи като вмъгла, а през нощта се чувства като на  бойно поле.

    При направено ЯМР изследване е установено, че MС е зад почти непрекъснатото главоболие, схванатия врат и нощните будувания. Сега, г-жа Харт споделя, че спи "като бебе. ". Тя намира облекчение, когато лекар я насочва към Sleepcenterв Сиатъл, САЩ, където е направила тестове и се научава да промени някои свои навици.

    Промените включват - ограничаване на кофеин рано сутрин; правене на упражнения рано в вечер, толкова, че да се увери, че е достатъчно уморена за сън, но не и толкова близо до времето за лягане, че освобождаването на ендорфин да попречи на заспиването. Тя прави дълбоко дишане и релаксиращи упражнения точно преди лягане. Освен това, г-жа Харт получава рецепта за антидепресант, който освобождава серотонин.

    Нейното естествено оптимистично отношение към живота се е върнало. “Най-накрая имам дълбок сън, за който мечтаех", споделя тя.  Нейният MС е по-контролиран, тъй като неврологът й предписва мodifyingdrug –модифицирани лекарства. Проблемите на г-жа Харт се облекчени, но всяка нощ много хора с MС лежат будни, обхванати от тревожност и страдащи от физически симптоми. Те включват - болезнени мускулни спазми, спастичност на краката, често ходене до тоалетната по малка нужда или принудително потрепвания на краката - периодични движения на крайниците по време на сън - PLMS. По-малък брой на хора с МС имат затруднено преглъщане по време на сън или страдат от сънна апнея - временни прекъсвания на дишането, често придружени от задъхване, задушаване или силно хъркане.

    Симптомите на МС и проблемите със съня се преплитат и са много разнообразни. Някои от тях са пряко свързани със симптоми, причинени от местоположението на лезиите (участъци на повреда) в мозъка. Други могат да произтичат от стреса.

    Лекарите - психиатри, психолози, невролози, които са специализирани в нарушенията на съня , предлагат смесица от фармацевтични и поведенчески лечения.

    "Поведенческите техники за сън дават възможности на хората усещането, че могат да направят нещо, за да поемат контрола върху проблемите със съня.”, казва Кембъл Кларк, професор по психиатрия в университета на Britishcolumbiaq Ванкувър, Канада. Техниките включват - повтарящи мисловни упражнения като броенето на овце или повтаряне на мантра. (някои хора заспиват само от скука!). Визуализация (виждате себе си да спите в спокойна среда, на място с ромолящ планински ручей или палми, които се люлеят от хладен бриз). Прогресивната релаксация (психическо "пускане на съня” - всяка част на тялото чрез напрягане и след това релаксиращо мускулите), също е метод. Хората с проблеми със спастичността обаче трябва да бъдат внимателни с това упражнение, защото напрягането може да предизвика мускулни спазми.

     Д-р Лорън Карузо, невро-психолог, Ню Йорк, помага на хората да създадът последователно комбинации, които подготвят условията за приспиване и поддържане на съня. Д-р Карузо съветва. “Опитайте да слушане музика или да медитирате. Опитайте чаша чай от лайка или топло мляко като част от ритуала по вашето лягане. След това регулирайте възглавниците, изберете удобни нощни дрехи, стайна температура, сила на светлината и удобна позиция. Ако дрямката е все още неуловима след около 10 минути, не гледайте часовника, съветва тя. Станете! Намерете си да правите нещо тихо – редене на пъзел, игра, четене или писане. ( Ако сте ядосани или притеснени, това може да бъде времето да пишете писма, които никога няма да изпратите.). Вместо да гледате телевизия или слушане на радио, направете нещо леко активно, така че естествено да натрупате умора”, съветва тя.

    Хапчета за сън? Д-р Карузо предупреждава срещу прекомерното разчитане на лекарствата."Те имат потенциал да променят свойствата и може да си взаимодействат с други медикаменти. Само защото е средство, което приемате за сън, не означава, че е безвредено. Мелатонинът, за който е доказано, че е полезен за часовата разлика, се свързва с нежелани странични ефекти, когато се използва за по- вече от няколко дни ", коментира тя. Важно да се избегнете алкохол, тютюн или кофеин в часовете в близост до лягането. (Кофеинът е съставка в много чайове, какао, шоколад, напитките с кола, както и някоиболкоуспокоителни, четете листовките). Дългите дневни дремки следобяд може също да пречат на съня през нощта. “ Кратък период на почивка, дали спите или не, може да бъде много полезен " Д-р Карузо препоръчва - “Просто седнете удобно, или легнете, затворете очи, изчистете ума си и не правете абсолютно нищо за около 15 минути, слушайте музика, ако искате, но не четете, не гледайте телевизия, не говорете по телефона. "

    Ако самопомощта не е работи, попитайте Вашия лекар за насочване към специалист по безсъние. То не трябва да остане постоянен проблем

    За да научите повече по проблема - www.sleepfoundation.orgsources

     © 2003 Национално МС общество - САЩ - www.nationalmssociety.org/

  • Нарушена функция на стомашно-чревния тракт и МС

    МС представлява многостранно нарушение на здравето и хроничните стомашночревни разтройства често са много смущаващо обстоятелство, което произлиза:

    а) от липса на решителна терапия,

    б) влошаване качеството на живот до сериознo намаление на физическата и умствената способност,

    в) промяна начина на хранене и на дефекация.

    Често всичко това засяга негативно психичната способност на пациента. Той е изплашен от диагнозата и живее с убеждението, че каквото и да било нарушение, трябва да бъде отнесено към МС.

    Ето защо ще се опитаме да обясним същността и причината на нарушените храносмилателни процеси. Храносмилането на хранителните съставки представлява регулярен процес, който прави по-мека храната оттласквана по хранителния канал, смесвана с жлъчния сок и хранителните ензими. Някои от тези механизми зависят от присъщите способности на гладката мускулатура на червото, другите механизми използват неволевите рефлекси на централната нервна система (ЦНС).

    Перисталтиката изтласква чревното съдържание към дебелото черво, чиято инервация произлиза от симпатичната и парасимпатичната нервна система. Накрая остатъците от храната, мъртвите клетки и микроорганизмите се изтласкват към ануса, благодарение на здравите мускулни влакна. Аналният канал е защитен от два сфинктера - вътрешен и външен, където вътрешният е изцяло под контрола на гръбначния мозък и се отпуска автоматично когато стените на ректума се разширят под налягането на съдържимото. Това е гръбначен рефлекс.

    Външният сфинктер е под контрола на ЦНС. Инервацията произлиза от нервус пудендус. Той е поддържан в състояние на нарастваща мускулна контракция и едно умерено разширяване на ректума увеличава силата на неговата контракция. Затова дефекацията е гръбначен рефлекс, който може да бъде подтиснат волево поддържайки свит външния сфинктер.

    Хроничната констипация е от най-често срещаните проблеми на хората страдащи от МС. Демиелизацията на части от гръбначния мозък очевидно води до изменена инервация и на стомашночревния тракт. Затова допринасят и отслабването на мускулите (включително и коремните), намалената физическа активност.
    Добре известни и признати от медицината са симптомите типични за констипацията (липса на апетит, всеобщо неразположение, отпадналост). Тези симптоми не се дължат на абсорбирането на токсични субстанции, както често се определя от някой, защото изчезват веднага след изпразването на ректума и могат да бъдат възпроизведени експериментално, разширявайки ректума чрез инертни вещества.

    Kомбинацията между редуцираната скорост на проводимостта на импулса по продължение на нервното влакно (причинено от загуба на миелин), свързано с други дефицити, които могат да бъдат следствие на МС (нарасваща слабост, апатия, свинтерични смущения и липса на координация от церебeрален тип) предизвиква нарушени функции на стомашночревния тракт.

    Бихме могли да наречем този синдром Неврогенен Гастро-Интестинален Тракт (НГИТ). Той се изразява с забавяне движението на хранопровода, хранопроводна хипотония, намалена функция на стомашния пейсмейкър, забавяне на стомашното освобождаване, намалена активност на перисталтиката, нерегулярни контракции, забавяне на освобождаването на дебелото черво, чревна дисбиоза, нарушение активността на таза, нарушена функция на вътрешния аналния сфинктер. Това са явления, които могат да се забележат и установят със съществуващите техники: ануректумна манометрия, електромиография, евокирани потенциали на неpвус пудендус.

    Проблемите на стомашночревната система се наслагват на съществуващата вече картина. Трябва да се подчертае, че нарушените функции на стомашночревния тракт създават от само себе си неприятни проблеми (коремно подуване, газове), от които страдат много хора. Известно е, че пациенти страдащи от стомашно-чревни нарушения проявяват симптоми дори по-сериозни от тези на много описани в медицинската литература заболявания.

    Цялостен (Интегративен) подход би бил наложителен дори и при пациенти страдащи от МС не само защото те не са просто ”носители на увреждания” (необходимо е изследването на цялата клинична картина!), но и защото Неврогенният Гастро-Интестинален Тракт оказва значително влияние върху качеството на живота на пациента, a може би и върху хода на хроничната болест.

    Връзката между чревния тракт и мозъка е тясна, поради простата причина че в червото се намира мрежа от нерви с над 100 милиона неврони, които дирижират чревната активност и които са свързaни с мозъка посредством вегетативната нервна система. Чревната нервна система получава не само команди от мозъка, но и изпраща. От десетина години лекарите знаят, че стомашночревния апарат има свой ритъм, който е осигурен от специална популация от клетки, наречени клетки на Каял.

    Въпреки многобройните изследвания и проучвания относно нарушената функция на стомашночревния тракт на пациенти с МС изглежда че това е един от многото аспекти на тази болест, който продължава да бъде несправедливо пренебрегван. Лекуващият лекар се информира винаги за урологичната функция и понякога поставя диагноза ”неврогенен пикочен мехур”. Разбира се, основна част от анамнезата заемат въпросите относно редовността на стомаха и на храносмилането, но често неврологът се спира върху диагнозата ”хроничен запек” и не се задълбочава в нарушението, все още никой не говори за “неврогенно черво” при пациенти страдащи от МС.

    Че нарушената функция на стомашночревния тракт е част от клиничната картина на МС е факт и е само въпрос на време някой по-значим специалист да пише и да говори затова. Предстои “неврогенното черво” да бъде част от изследването на МС заедно с “неврогенния пикочен мехур”. Проблемът се изучава от учени като Бортолоти, Матиоли и Алампи Браинщем.
     

    източник -  

    http://www.lekar.bg/

     по Уилям Ф. Ганонг.

Диагностика и лечение

България

МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТРОВЕ СОФИЯ - УМБАЛ ,,Царица Йоанна” София 1504, ул.,,Бяло море” № 8...